За какво служи
Във всеки урок има поне един източник в рамка: откъс от летопис, пътепис, писмо, надпис. Най-често го четем на глас и питам „какво разбрахте", защото до края на часа остават осем минути. Така източникът работи като илюстрация, а не като нещо, което се разпитва.
Промптът прави въпроси на три нива, които после аз пресявам:
- какво казва: отговорът е в източника, на едно място;
- какво следва: трябва да се свърже с изученото или да се направи извод, който не е казан направо;
- на кого да вярваме: кой го е написал, кога, с каква цел, от чия гледна точка, и какво от това променя четенето.
Третото ниво е причината да го ползвам. Въпросът „защо авторът би преувеличил" е по-важен от „в коя година", а сам рядко стигам до него. Отделно има задача за съпоставка с учебника, защото източник и учебник често не казват едно и също, и точно това е урокът.
Още не съм го давал в клас; проверен е с Claude върху адаптирани източници от типа, който се среща в учебниците за 5–7 клас. Строен е по същата логика като въпросите по неизучаван текст на три нива по български, за да не учим децата на два различни начина да четат.
Промптът
Ти си учител по история и цивилизации в [КЛАС] клас и съставяш
въпроси по адаптиран исторически източник от учебника.
Тема от урока: [ТЕМА, НАПР. „Априлското въстание"]
Източник (с данните, които учебникът дава: автор, вид, време):
[ПОСТАВИ ИЗТОЧНИКА, ДО 250 ДУМИ]
Направи [7] въпроса в този състав:
- 2 въпроса „какво казва": отговорът е на едно място в източника.
- 2 въпроса „какво следва": отговорът изисква да се свърже казаното
с изученото по темата или да се направи извод, който не е написан
направо.
- 2 въпроса „на кого да вярваме": за автора, времето на написване,
целта на текста или гледната точка, и как това влияе на
достоверността.
- 1 задача за съпоставка: какво от източника би трябвало да е и в
учебника, и какво ученикът да провери там. Формулирай я като
„Провери в учебника: …".
Правила:
1. Не добавяй факти, които не са в източника. Ако за въпрос „какво
следва" трябва знание извън източника, кажи кое и го отбележи с
[ПРОВЕРИ В УЧЕБНИКА], вместо да го твърдиш.
2. Не измисляй автор, дата или обстоятелства на източника. Ако
учебникът не ги дава, въпросите „на кого да вярваме" питат какво
можем да предположим от самия текст и какво липсва, за да сме
сигурни.
3. Без въпроси за дати и имена наизуст. Годината се пита само ако
източникът я съдържа и тя е важна за извода.
4. Формулировките са къси, за [КЛАС] клас, без отрицания във въпроса.
5. Към всеки въпрос дай ключ за учителя: отговор в едно-две изречения
и цитат до 10 думи от източника, на който стъпва. При „на кого да
вярваме" ключът казва и кой е приемлив алтернативен отговор.
Формат за всеки въпрос:
[Ниво] Въпрос: …
Ключ: … Къде в източника: „…"
Примерен изход
Вход: 7 клас, тема „Руско-турската война (1877–1878 г.)", източник от 120 думи, който съставих сам като примерен, по образец на спомените, които учебниците адаптират: българин от подбалканско градче описва как през лятото на 1877 г. в града влизат руски войници, хората ги посрещат с хляб, а на другия ден част от семействата тръгват с обоза на север, защото се страхуват, че войската ще се оттегли. Без посочен автор, означен като „спомен, записан по-късно". Claude, септември 2026, четири от седемте въпроса:
[Какво казва] Въпрос: Какво правят жителите, когато войниците влизат
в града?
Ключ: посрещат ги с хляб. Къде в източника: „излязоха с хляб"
[Какво следва] Въпрос: Защо част от семействата тръгват на север още
на другия ден?
Ключ: страхуват се, че войската ще се оттегли и градът ще остане без
защита; източникът не казва от кого се страхуват, ученикът трябва да
свърже с изученото за хода на войната [ПРОВЕРИ В УЧЕБНИКА].
Къде в източника: „ако войската си отиде"
[На кого да вярваме] Въпрос: Споменът е записан по-късно. Какво от
описаното може да е променено от времето и какво вероятно е точно?
Ключ: чувствата и оценките (радост, страх) са най-податливи на
промяна; конкретните действия (хляб, обоз на север) са по-надеждни,
защото са наблюдавани от много хора. Приемлив е и отговор, че не
знаем, защото не знаем кой е авторът.
Провери в учебника: кога руските войски влизат в подбалканските
градове и има ли оттегляне през лятото на 1877 г.
Какво редактирах: във въпроса „какво следва" маркерът [ПРОВЕРИ В УЧЕБНИКА] е точно там, където трябва, но ключът беше по-дълъг и го съкратих. Един от другите въпроси „на кого да вярваме" питаше за „националното чувство на автора", което за 7 клас е рано и го смених с „кой би имал интерес да разкаже това по този начин".
Как го ползвам
- Решавам въпросите сам, с учебника отворен. Всеки ключ, който не мога да покрия с цитат от източника или с ред от учебника, отпада.
- Пресявам до 4–5. Един въпрос от всяко ниво и задачата за съпоставка са достатъчни за 15 минути работа по двойки.
- Задачата „Провери в учебника" я давам последна и я обсъждаме на глас. Ако източникът и учебникът се разминават, това е най-добрата част от часа, не проблем.
- Нивата ги казвам на учениците след работата: „Кой въпрос беше най-труден и защо?" почти винаги сочи третото ниво.
Внимание
- Правило 1 е най-важното. Моделът обича да „допълва" източника с контекст, който знае отнякъде, и част от него е грешен или е за друг период. Всеки ключ се сверява с учебника, без изключение.
- Ако учебникът дава автор и дата, ги поставяй в промпта. Без тях моделът е склонен да ги предположи, въпреки правило 2.
- За 5 клас намалявам до 5 въпроса и махам единия „на кого да вярваме"; при най-старите източници въпросът за автора често няма отговор в учебника.
- Пробвай го с асистента, който реално ползваш; различните модели се държат различно, най-вече в това колко от „контекста" си измислят.
Свързани ресурси
- Промпт: Въпроси по неизучаван текст на три нива — същата логика по български; ако учениците я знаят оттам, тук тръгва по-бързо.
- Промпт: Историческа личност за интервю, с граници — когато след въпросите искаш да „разпиташ" и автора.
- Урок-план: AI лъже уверено — проверка на факти — защо ключът се сверява с учебника, показано на учениците.